Способността на атомите да приемат или да дават електрони е един важен момент в техните химични свойства. Тя участва във формирането на йони и молекули.

В един електроотрицателен атом, електроните са силно свързани към атома. Енергията, необходима за откъсване на един от неговите електрони е голяма. Електроотрицателните атоми притежават голяма енергия на йонизация. Те могат също да вземат електрони, принадлежащи на съседни, по-малко електроотрицателни атоми. Тяхното електронно сродство е значително. Тези елементи се намират в дясно на периодичната система.

Обратно, електроположителните атоми са способни да отдават лесно своите периферни електрони. Те имат слаба енергия на йонизация и слабо електронно сродство. Тези елементи се намират в ляво на периодичната система.

Електроотрицателността характеризира склонността на атомите да печелят или да губят електрони. Ето защо се използва едно абстрактно понятие, което не се осланя директно на измерване на екпериментална величина. Полезно е да се дефинира един критерий за електроотрицателност, което би помогнало да се класифицират просто елементите от периодичната система.

Няма една дефиниция за този критерий за електроотрицателност и се използват различни дефиниции, водещи до различни скали за електроотрицателност.