Един галваничен елемент се образува при свързване на два полу-елемента; контакта между техните разтвори се осъществява чрез солеви мост. Тази връзка трябва да позволи преминаването на електрическия ток между двата разтвора, като предотвратява тяхното смесване.

Два различни метала приемат различни потенциали по отношение на разтвори с една и съща концентрация на съответните техни йони. Между двата метала съществува разлика в потенциалите, която може да бъде измерена на клемите на галваничния елемент. При отворена верига (ток нула) стойността на тази разлика на потенциалите е максимална; това е  електродвижещо напрежение на галваничния елемент E = e+ - e-.

По аналогичен начин може да се въведе съществуването на “потенциал на електрода” за неметалните елементи. Всеки електрод, в който присъстват окислената и редуцирана форма на една окислително-редукционна двойка притежава един специфичен потенциал, характеризиращ окислителните свойства на тази двойка.